"Марсиански хроники"

Българският художник Цветомир Асенов откри изложба в парижката галерия „Натали Болдиреф”. Картините, които представя, са от цикъла „Марсиански хроники” и са създадени през 2010. Миниатюрите са вдъхновени от мистиката на Средновековието и имат поетично-еротични сюжети.
Мястото на вдъхновение е Париж - един цивилизационен топос с много средновековна история и артефакти. Пътувайки през културните му пластове със своя скицник „Ебош”, в последните си престои художникът е изследвал връзките на митологиите и сексуалността. Такива образци в Париж се намират в музея Клюни, в каменните фрески на катедралите, в Музея на куклата, в архивите на Националната библиотека на Франция, в музея Лувър и в многобройната литература.
Въображението на художника прави възможно пътуването до Марс, а тази посока е подсказана от приглушената червено-кафява тоналност. Сюжетността има и съвременна идентичност. Авторът поставя въпроси, които могат да получат отговор чрез изкуството, като например: Ако съвременният човек е принуден да бъде генномодифициран, какви форми би избрал?; Има ли право на такъв избор и каква част от своето духовно и физическо развитие е способен да контролира?
Изложбата продължава до 9 ноември, а галерия „Натали Болдиреф” се намира на ул. „Сент Оноре” 136 - срещу музея Лувър и близо до Центъра „Помпиду”.
Цветомир Асенов има повече от 15 участия в художествения живот на Париж, между които Есенен салон, аукционни търгове в „Друо”, изложби в Културен център Кристиан Пежо и в Българския културен център, както и в галериите „Арт е Мис”, „Арт пресент” и „Селин”. За последната му изложба Давид Шваегер, преподавател в Сорбоната, пише: “През един хубав юнски ден имах шанса да срещна художника Асенов в Париж, както и възможността да му споделя колко много ме беше докоснал дискретния и чувствителен еротизъм на неговата живопис. Каква беше изненадата ми, когато той ми подхвърли, едновременно с категоричен и мъничко подигравателен тон, че неговите картини са всичко друго, но не и еротични... Какво тогава да съзерцаваме и да търсим зад тези голи тела, зад тези портрети на жени, сграбчени от мощни коне, или зад тези погледи, излъчващи инфантилно воайорство, препускащи с изкушенията на нежния пол? Може би - казвам го, защото диалогът, който проведохме, ми позволява - сексът е само метафора, присъствие и привидност в съзерцателното изследване на живописта, на тази “най-голяма любов”: плътта в момент на екстаз – както Бернини така умело ни научи! – това е една от най-обаятелните картини въобще.“.
К
в. "Култура" бр.37/2610/ 29 октомври 2010

Намерените книги

Книгите в Париж понякога могат да бъдат намерени на края на зелена пейка, на последната маса в бистро, на облите каменни парапети следващи Сена, а в дъждовно време и в телефонна кабина- те самите, като че ли за друго вече не служат. По този начин притежателите на книгите ги завещават на новите им приятели. Такъв обмен на книги е не само романтичен, ала и игнорира антикварния търговски процес. Преди време с Рене попаднахме на прекрасната Симон Вейл /философката, а не съименницата и от политическите кръгове/. По същия начин днес, прекосявайки булевард Сент Жермен, по цялото му трикилометрово тяло, съставено от лица, мода, книжарници, ресторанти, катедрали и градини; в една телефонна кабина, малко преди кръстовището с улица Монж, скрито от ромона на дъждеца, ме очакваше това издание от 1893 г "Жената и Модата"'. И така...

Ситроен /в движение/

Не е трудно да се забележи , че парижани нехаят за състоянието на своите автомобили, че за тях те са само средство на придвижване и само в държавния и модния бизнес лимузините са издигнати в култ. Истинско забавление е да се наблюдава как паркират колите си на място с малки размери, размествайки с приятелско побутване двата съседни автомобила. Понякога собственика на един от тях е наблизо и с усмивка очаква края на представлението.
Често могат да се срещнат екземпляри на четири или на три колела, като че ли преминали на Сент Жермен направо от сцената на фантастичен филм. Тук на никой не му хрумва да санкционира оригиналността, чиито следи водят към индивидуализма.

снимки: Рали

Тоалетна в Париж

Милионерите

Mилионерите са толкова комплексирани момчета! Какво мога да направя за тях, освен да ги посъветвам: четете книги, никога не е късно за възпитание на духа, ала не книги за това как се правят пари...

Англичанката Маги

Докато говорим с Маги за декоративните качествата на Албицията, "Бастър" - куче, което не престава да лае, заслужи отново името си, като нахапа една от фиданките. Тези малки фиданки, от които ще израстнат здрави зелени клони и нежни листа, а накрая и розови копринени цветове, ухаещи тайствено през цялото лято. Заради тези меки като коприна, пухкави цветове, в Америка този вид се нарича Копринено дърво. А вечер и при дъжд, хилядите малки листенца свенливо се затварят към клонките: свойство, свързано с японското име на Албицията- Спящо дърво.

Какво ли е накарало Маги да тръгне обратно на течението, обратно на движението на нациите, а може би и на цивилизацията: да дойде от Англия в България, в крайната къща на едно предпланинско селце? Маги чувства въпроса ми и разказва, че в Англия къщите не са на хората, а на банките. Виждам колко е щастлива със своята къща и с огромния си двор- в сравнение с английските" бекярдове", щастлива е най-вече от факта, че е неин и че всеки ден се радва на ослепителното слънце, на песента на авлигите, които сутрин я будят, както и мен междувпрочем... Все пак, тя е донесла със себе си умението да създава типичната английска градинка с билки растящи в саксии, с малки геометрични фигури изпълнени със заленчуци и пътечки от речен филц между тях. Десетината стръка високи домати са в чудесна форма, въпреки че никога не са третирани с препарати!

Откопавам две нови фиданки от моето "нърсери" за приятели, като и двамата се смеем на думата, чието основно значение е детска стая и ясли, а после и разсадник. Позволявам си да и дам съвет за малък жив плет в близост до басейна и се учудвам както и тя , че помня думата privet, английското име на Лигуструма.

Сбогуваме се като стари приятели и за сетен път се убеждавам, че истинските граници между хората се формират от степените на интелекта, а не от цветовете на някакви флаговете развявани от граница до граница...

"Паралелни светове"

Владимир Свинтила


В своя досегашен творчески път художникът Цветомир Асенов е изминал едно значимо разстояние на размисли, търсене и експерименти /но не и на лутане/.
Принципът на неговата живопис е заявен в платното "Паралелни светове", чиято тема са губещи се и излизащи от една маса материални педмети и елементи на фигури. Това е кипяща маса, където предметното и фигурното се сливат едно с друго и произхождат едно от друго. Това съчетание е изпълнено с напрежение, фигурите и лицата са изтръгнати с усилие от гъмжащата предметност. Те представляват един отлично композиран ансамбъл, чиито основен принцип е деформацията. Деформацията у нас е по-често лошата рисунка. В деформациите на Асенов има много лирика. И ние си спомняме, че у Масон, Маргрит, Модилиани деформацията има точно лирически функции. Асенов е чужд на деформацията с експресионистичен характер.
В същия принцип са изградени две негови малки платна: "Жени на балкона" и "Haute couture". И тук в "гъмженето" на предмети и фрагменти на фигури доминира преди всичко линеарното начало. Доминират овалите , които се преливат. Това не е линеарността на големите легнали фигури с ренесансов характер, все пак е линеарност, при това напрегната.
Няколко платна на Цветомир Асенов с номера от едно до шест са обединени под наименованието "Лежащи фигури". Те са съвкупност от абстрактна предметност, това са фрагменти от непознати вещи, по-често с кристаловиден характер, където след подходяща извивка е монтирана една маска, загатване за "фигурност". Те са работени във високи, но угасени минерални тоналности, или обратното- в бледи земни гами.
Асенов ни казва, че и абстракцията има проблемите въобще на живописта: разграничаване в материалните характеристики, чувство за маса, напрежение на масата, хармония на формите. Всички уроци на класическата живопис магат да бъдат открити отново у този модерен живописец.
Асенов работи в имагинерни светове, които са паралелни на нашия, но в никакъв случай не са идентични.
Ако Асенов и Буюклийски представляват началото на нова Българска метафизична школа, която все пак е подобна на италианската на Кара и на Модилиани, то Буюклийски представлява принципа на самотата, а Асенов този на бликащия в предметите живот. Животът обединява фрагменти на фигури и на фантастични предмети. Те имат едно велико общо: битието! Те са! И това е тържество на творението, по- точно на сътвореното.
Цветомир Асенов е блестящ художник с цяла сюита от платна, с разработени принципи и уточнено виждане. Не като обещание , а като реализация.


_____
Статията е написана по повод изложбата "Паралелни светове" състояла се в галерия "Студио -спектър". Първо е отпечатана в брой 259 на вестник Демокрация, а по-късно в списание Галерия, 1997г, бр.6 и в списание Изкуството в България.