Сорбонни години

В една биография за премреждията на Данте във Флоренция и по-скоро извън нея, тъй като той е бил осъден на изгнание до края на живота си, в тази книга се споменава за модата флорентинските младежи да получават образованието си в Сорбоната. Това най-престижно учебно заведение излизало скъпо на родителите и автора дава пример със съществуващата тогава единицата мярка за благополучие - "един работен вол". Десетки нищо неподозиращи волове на година, с други думи половината от доходите на едно заможно семейство. Париж винаги е знаел как да си осребри красотата и пази тази традиция до наши дни.

Спомням си как радостно изморени, след дълъг тур по парижките университети, завършил някак естествено при Сорбоната до Пантеона, седнахме в кафето до площада с фонтаните. Находчивия келнер веднага разпозна в нас чужденците баща и дъщеря, привлечени от френското образование и си позволи да ни сервира огромен сок и двойно кафе, без да сме поръчали такива. Не ги отказахме, приехме го за добър знак и ето трета година Сорбоната за нас е мечтаното ежедневие.

Парижани, които така обичат да са заобиколени с многообразие от култури, за да се насладят и чрез чуждите гледни точки на своята, произнасят вече без усилие името Ралица.

Написах "за нас", тъй като и ние надникнахме в бездънните библиотеки, медиатеки, музеи, неповторими театрални представления и сме свидетели на празничното, шик ежедневие на един приказен град. Град, притихнал като свещенно чудовище в сянката на платаните и на катедралите ...

На колко обикновени години се равняват три сорбонни години, може да ни разкаже само някой , който ги е преживял. Или ги преживява сега: на Пон дез ар, където вятъра танцува с косите и с копринените шалове на седналите направо на дървения мост момичета или утре в "Мad maker" на улица Cujas, така близо до бистрото с големия сок от портокали и двойното кафе...

Честит рожден ден Рали, гордеем се с теб!

Страст

Днес видях своята страст отстрани. Попаднах на място, воден от свой приятел, което съдържаше толкова много страст към изкуството: продължителна, непретенциозна, сляпа. Полутъмно помещение блестящо от светлината на тази страст. Страст, не губила никога своята сила, страст издъхнала внезапно, но с ясното желание да съществува още и още и още. Да се превърне в глух прибой на морето, да заобля мрачния гранит с хилядолетия и накрая да го превърне в пясък, който да гали нежните нозе на непознатия плаж.
Страст , победила времето и сега втренчена в мен, като огромна нощна пеперуда, която очаква мрака, за да види светлината...
Днес погледнах тази страст отстрани. Аз живеех с нея и досега, ала днес видях страстта на друг човек към изкуството. Днес той ми предложи и своята.

Да приема ли?

Меломан, но в дюкян

Продавачката на джаз не владеше основната характеристика на джаза, онази която го превърна в класика. Интерпретацията. Когато я помолихме за един диск с джаз, тя с учителска настойчивост и без следа от усмивка започна да ни наказва за проявенето ни невежество: " Какъв джаз: фрий, бибоп, куул, хард, модал, соул, фюжън, фънк, смууф, ейсид, ню ?" Представям си, че ако бяхме поискали Нина Симон на френски, сигурно щяхме да бъдем подложени на бой с пръчка, отменен толкова наскоро в Англия и никога не излизащ от употреба у нас, както междувпрочем и пушенето на обществени места. Нина Симон има такава песен и това е Ne Me Quitte Pas , на загадъчния Жак Брел, на когото никой не се наемал да изпълнява песните му и за щастие той сам се захванал с тази работа.

Продавачката на джаз не овладя интерпретацията и по-късно, когато имаше предаване в радио: започна да произнася цели изречения, но така и не каза нито едно собствено ...

Може би нивото на изкуствата у нас, където интерпретацията е най-необходима, са в постоянно начално развитие. Живост, лекота, остроумие, блясък- кой притежава тези базови качества, за да издига върху тях кулите на масовите изкуства? Киното не се прави с режисьорска книга, а с интерпретация. И с актьори, а не с артисти. В България се създаваха митове , подкрепени с държавни титли и после се повтaряха до безсъзнание няколко имена... Сега няма нито имена , нито изкуство. Относно имената и биографиите си спомням, когато поискали от Балтюс биография, той ядосано изпратил почти празен лист: "Небиография. Препоръчвам ви да разгледате моите картини."

Какво ли прави днес продавачката на джаз, мислите ли, че е започнала да пее?

La petite mort

Една антична поговорка гласи : "Ако ти си, тя не е , ако тя е, ти не си". Левинас ни я цитира и ни уверява, че смъртта никога не е настояще... Преживяването на смъртта, според мен започва още в ранна възраст, когато докосваме за кратко старческите длани, учудващи ни със своята хладнина и наблюдавайки лицата, чиито гримаси понякога ни плашат. Кората на ствола на стария дъб също е напукана и тъмна, с върволици от мравки, пълзящи към короната и обратно, но птиците нямат притеснения от неговата възраст- напротив чувстват се уютно в сенките му и често утринните си песни започват от там. Този стар дъб е пълен с живот...

Смъртта е винаги наше настояще. La petite mort , малката смърт, както сполучливо на френски е метафората за оргазъм, ни съпровожда също прекалено дълго. За да достигнат просветление, тибетските монаси практикуват въздържание. Те са победили малката смърт, говори се , че някои успяват да победат и голямата. В продължение на цял живот се подготвят, противопоставят се, борят се с нея. Ние, останалите сме екзистенциалисти. Сливайки телата си, ние сливаме и душите си. Ставаме активни, покриваме тялото си с бронзов загар, ала натрупваме мрак в сърцето си. Смъртта ще ни изненада, както междувпрочем и раждането ни.

Отново Левинас: "Ерос е силен като смъртта...'

Сладкият мирис на люляк е проникнал в стаите на горния етаж през отворената балконска врата. В това ухание има някакъв вид забрава, антипатия към бъдещето. Точно над мен е изгряло съзвездието Малката мечка; многобройните пеперуди, нефритените бръмбари и усърдните пчели са напуснали кичестите цветове на люляка. Превъзбуден, той продължава да излъчва еротичната си миризма и в мрака, опиянен от хилядите му посещения днес. Малката смърт се наслагва така, както и спомените от прочетените книги в нашата памет, подобно цветовете на големите очи, които са ни привличали към la petite mort. Честите ми разсъждения за смъртта са моята подготовка за срещата с нея, не бих го правил така често, ако не се съмнявах, че интереса е взаимен.