Сън

Великани ме учат да пея. Учудващо за мен, може би поради респекта от високия им ръст, усвоявам песента, която е само припев. Накрая, с характерния за сънищата магичен похват песента се оказва картина. Достатъчно е да обходя патиниралата рамка на картината с поглед и музиката зазвучава. Не съм запомнил картината, както и хиляди други, които сънувам. Насън се ограничавам да ги гледам, тъй като смятам, че те са на друг автор. Знам че са родени от моето въображение, но насън рядко споря със себе си.
После сънят забързва и се сменя с по-малки сънища, а сетне и с банализираното утро...

Да го наречем Хикс...

Срещам един тип, чиито име не мога да запомня. След пет минути вече съжалявам , че говоря с него. Знае за Париж повече отколкото парижани, без да е стъпвал там- художниците процъфтявали, галериите работели на пълен ход. Подхвърлям му, че продажбата на картина в Париж е събитие и се разчита основно на американски туристи. Самият той не пътувал , тъй като не владеел чужди езици, но междувременно е спечелил конкурс за преподавател в университет. Какво ли преподава на младите и интелигентни хора, както сам се изрази? Ако реши да бъде отшелник бих го адмирирал, но да нямаш глобален поглед за света, да не познаваш последните новости и класиката от оригинала и да живуркаш под крилото на незнанието, накичен с титли и дипломи, това не е само лингвинистичен грях. Този тип преподаватели е доста разпространен у нас и само пълния мрак въдворен от посредствеността, позволява да се скрие безличността им с благозвучните префикси: доцент или професор.
Хикс продължава да реди готови фрази, като последната, след сбогуването е : Радвам се, че още се бориш!
Ето нещо, което никога не съм правил. Борбата за мен е по-непоносима дори от сушата на пустинята и от омразният шум на топка удряна в гаражна врата. Винаги съм смятал, че на тепиха за борба се появяват само посредствени състезатели, плувнали в миризмата на безверието. През целия си живот съм работил за онзи, който ми е подарил таланта и изпитвам отговорност само пред него . Той ме свързва и с хора, които са моя опора и продължение на вдъхновението. Моята борба се изразява в укрепване на вярата и в разнообразяване сюжетността на сънищата...

Ателието на Дьолакроа в Париж

Днес бях щастлив в малкия двор, заобиколен от притихнали средновековни сгради, в района на Фюрстенберг, докосвах старите зидове, които ограждат ателието на Йожен
Дьолакроа. Седях в неговата градина, под сянката на същото дърво, под което той е обмислял последната си картина и е правил синтез на небето и като не е откривал синьо го е замествал със сиво, ала днес небето е огласяно от скрити гларуси и шумоленето на японски дантели промъкващи се с малки крачки към стаята, към зеленото канапе, откъдето Дьолакроа е отлетял със своите ангели забрявайки палитрата си, за да я видим ние и да му занесем цветовете от които вече никой тук не се нуждае....
" Събуждайки се на другия ден виждам слънцето най-милостиво да гали сградите , които се виждат от моя прозорец. Гледката на малката ми градина и усмихнатия вид на моето ателие винаги ми носят чувство на удовлетворение. Моят дом определено е очарователен!"
Спомням си за тези думи на Дьолакроа, когато заставам пред същия този прозорец. Слънцето в този час вече не огрява готическите покриви, ала невидима вътрешна светлина обгражда студиото на артиста и тя е видна за всеки, който поседи няколко минути на удобните столове в градината. Дьолакроа работи в това ателие само няколко години, той идва на улица Фюрстенберг от Нотр-Дам-дьо-Лорет, за да е по близо до катедралата Сент Сюлпис, където изобразява на един плафон борбата на Яков с Ангел.
Може би Дьолакроа е избрал мястото на ателието си заради наличието на градината. Той е привързан към растителния свят и Жорж Санд свиделства в своите " Нови писма на един пътуващ": Веднъж го хванах в изблик на радост пред една жълта водна лилия, когато успя да разгадае чудесната и архитектура.
От няколкото запазени фактури от 1857, се научава повече за дендрологическия състав на оригиналната градина. Художника се е разхождал между малини, касис, лози и различни сортове рози. Ухаело е на мащерка.
Оставам още малко под сянката на кестените. Превеждам си мислено името на художника, като го разделям на части: Дьо-ла -Кроа. Някой, който принадлежи на вярата или на кръста, но със сигурност и на голямото изкуство...