Книгите в Париж понякога могат да бъдат намерени на края на зелена пейка, на последната маса в бистро, на облите каменни парапети следващи Сена, а в дъждовно време и в телефонна кабина- те самите, като че ли за друго вече не служат. По този начин притежателите на книгите ги завещават на новите им приятели. Такъв обмен на книги е не само романтичен, ала и игнорира антикварния търговски процес. Преди време с Рене попаднахме на прекрасната Симон Вейл /философката, а не съименницата и от политическите кръгове/. По същия начин днес, прекосявайки булевард Сент Жермен, по цялото му трикилометрово тяло, съставено от лица, мода, книжарници, ресторанти, катедрали и градини; в една телефонна кабина, малко преди кръстовището с улица Монж, скрито от ромона на дъждеца, ме очакваше това издание от 1893 г "Жената и Модата"'. И така...
Чак с това ли ме сравняваш?Та аз съм толкова обикновена...Само обичам...
ОтговорИзтриванеТова е може би най-хубавото световно начинание, за което съм чувала. До колкото знам е известно в няколко държави по света, дори в България се опитаха да го въведат като традиция, но не знам какво стана. Представете си колко дълъг може да е пътят на една книга! През векове, през хора, през целия свят! Кой ли последно е държал "Жената и модата"? :)
ОтговорИзтриване