понеделник, 2 декември 2013 г.

v                     Благоев и Димитров в квартал „Маре”



Звездата на Бузлуджа, три пъти колкото тази на Кремъл,  ме преследва и в „ Маре”:  най-свободолюбивия квартал  в Париж , замислен от Луи   XV като квартал на модата и на забавленията.  Е, забавленията продължават и днес с прочутите еврейски фалафели, с улици гъмжащи от туристи ,  с работещи магазини  дори в неделя и с многобройни барове. Най известни от които са  „Перла” и „Кафето на философите”.  Протягам механично  ръка,  когато едно  момче  подава ръка към мен и преди да сложа флаера  в джоба  си, прочитам: „Yellow corner”. Продължавам по "Франк-Буржоа" и погледа ми привлеча  помещение осветено толкова, колкото да се види, че е реставрирано по  средновековен вкус-  гредоред с огромни поддържащи греди и каменни стени от варовик, който в Париж е мек и лек за обработка. Опитвам се да стигна там   през галерия  с фотографии на партера .  “ Yellow corner”.   Рядко бих се развълнувал от фотография,  за мен тя има стойност само като исторически документ. Точно  такава привлича погледа ми и в нея откривам познати лица. Знам, че психозите често навестяват художниците и  с недоверие  се взирам отново в пищната на цветове снимка.  Да, разпознавам наистина портретите на  Благоев и Димитров. Част от стенопис, в огромна  овална зала , цялата в руини.  До двете им лица има трето, но вече се е превърнало в безцветно петно. Интуитивно разбирам, че това е кръглата зала на Бузлуджа, панорамната снимка я показва почти цяла.  Не съм стъпвал  там,  затова се колебая. Името на снимката   подсилва убеждението ми:  Догма. Комунистически храм.  „Изоставените места ме очароват и стават основна цел на моите пътувания”-  твърди Орелиан Вилет и не оставя никакво съмнение,че е направил фотографията с търговска цел- снимката се продава   за 700 евро...  Бузлуджа носи доходи на  френски фотограф, мисля си позитивно и неоткрил път към средновековната зала бързам да изляза навън .  Сред   покварените   аромати  на „Маре”   се освобождавам  от спомените за социалистическия реализъм,   от  денонощния терора , с който  смазваха   личната ни свобода и  от  перверзните символи на  тоталитарния маскарад..