"Марсиански хроники"

Българският художник Цветомир Асенов откри изложба в парижката галерия „Натали Болдиреф”. Картините, които представя, са от цикъла „Марсиански хроники” и са създадени през 2010. Миниатюрите са вдъхновени от мистиката на Средновековието и имат поетично-еротични сюжети.
Мястото на вдъхновение е Париж - един цивилизационен топос с много средновековна история и артефакти. Пътувайки през културните му пластове със своя скицник „Ебош”, в последните си престои художникът е изследвал връзките на митологиите и сексуалността. Такива образци в Париж се намират в музея Клюни, в каменните фрески на катедралите, в Музея на куклата, в архивите на Националната библиотека на Франция, в музея Лувър и в многобройната литература.
Въображението на художника прави възможно пътуването до Марс, а тази посока е подсказана от приглушената червено-кафява тоналност. Сюжетността има и съвременна идентичност. Авторът поставя въпроси, които могат да получат отговор чрез изкуството, като например: Ако съвременният човек е принуден да бъде генномодифициран, какви форми би избрал?; Има ли право на такъв избор и каква част от своето духовно и физическо развитие е способен да контролира?
Изложбата продължава до 9 ноември, а галерия „Натали Болдиреф” се намира на ул. „Сент Оноре” 136 - срещу музея Лувър и близо до Центъра „Помпиду”.
Цветомир Асенов има повече от 15 участия в художествения живот на Париж, между които Есенен салон, аукционни търгове в „Друо”, изложби в Културен център Кристиан Пежо и в Българския културен център, както и в галериите „Арт е Мис”, „Арт пресент” и „Селин”. За последната му изложба Давид Шваегер, преподавател в Сорбоната, пише: “През един хубав юнски ден имах шанса да срещна художника Асенов в Париж, както и възможността да му споделя колко много ме беше докоснал дискретния и чувствителен еротизъм на неговата живопис. Каква беше изненадата ми, когато той ми подхвърли, едновременно с категоричен и мъничко подигравателен тон, че неговите картини са всичко друго, но не и еротични... Какво тогава да съзерцаваме и да търсим зад тези голи тела, зад тези портрети на жени, сграбчени от мощни коне, или зад тези погледи, излъчващи инфантилно воайорство, препускащи с изкушенията на нежния пол? Може би - казвам го, защото диалогът, който проведохме, ми позволява - сексът е само метафора, присъствие и привидност в съзерцателното изследване на живописта, на тази “най-голяма любов”: плътта в момент на екстаз – както Бернини така умело ни научи! – това е една от най-обаятелните картини въобще.“.
К
в. "Култура" бр.37/2610/ 29 октомври 2010