понеделник, 27 септември 2010 г.
Милионерите
Mилионерите са толкова комплексирани момчета! Какво мога да направя за тях, освен да ги посъветвам: четете книги, никога не е късно за възпитание на духа, ала не книги за това как се правят пари...
понеделник, 13 септември 2010 г.
Англичанката Маги
Докато говорим с Маги за декоративните качествата на Албицията, "Бастър" - куче, което не престава да лае, заслужи отново името си, като нахапа една от фиданките. Тези малки фиданки, от които ще израстнат здрави зелени клони и нежни листа, а накрая и розови копринени цветове, ухаещи тайствено през цялото лято. Заради тези меки като коприна, пухкави цветове, в Америка този вид се нарича Копринено дърво. А вечер и при дъжд, хилядите малки листенца свенливо се затварят към клонките: свойство, свързано с японското име на Албицията- Спящо дърво. Какво ли е накарало Маги да тръгне обратно на течението, обратно на движението на нациите, а може би и на цивилизацията: да дойде от Англия в България, в крайната къща на едно предпланинско селце? Маги чувства въпроса ми и разказва, че в Англия къщите не са на хората, а на банките. Виждам колко е щастлива със своята къща и с огромния си двор- в сравнение с английските" бекярдове", щастлива е най-вече от факта, че е неин и че всеки ден се радва на ослепителното слънце, на песента на авлигите, които сутрин я будят, както и мен междувпрочем... Все пак, тя е донесла със себе си умението да създава типичната английска градинка с билки растящи в саксии, с малки геометрични фигури изпълнени със заленчуци и пътечки от речен филц между тях. Десетината стръка високи домати са в чудесна форма, въпреки че никога не са третирани с препарати!
Откопавам две нови фиданки от моето "нърсери" за приятели, като и двамата се смеем на думата, чието основно значение е детска стая и ясли, а после и разсадник. Позволявам си да и дам съвет за малък жив плет в близост до басейна и се учудвам както и тя , че помня думата privet, английското име на Лигуструма.
Сбогуваме се като стари приятели и за сетен път се убеждавам, че истинските граници между хората се формират от степените на интелекта, а не от цветовете на някакви флаговете развявани от граница до граница...
понеделник, 6 септември 2010 г.
"Паралелни светове"
Владимир Свинтила
В своя досегашен творчески път художникът Цветомир Асенов е изминал едно значимо разстояние на размисли, търсене и експерименти /но не и на лутане/.
Принципът на неговата живопис е заявен в платното "Паралелни светове", чиято тема са губещи се и излизащи от една маса материални педмети и елементи на фигури. Това е кипяща маса, където предметното и фигурното се сливат едно с друго и произхождат едно от друго. Това съчетание е изпълнено с напрежение, фигурите и лицата са изтръгнати с усилие от гъмжащата предметност. Те представляват един отлично композиран ансамбъл, чиито основен принцип е деформацията. Деформацията у нас е по-често лошата рисунка. В деформациите на Асенов има много лирика. И ние си спомняме, че у Масон, Маргрит, Модилиани деформацията има точно лирически функции. Асенов е чужд на деформацията с експресионистичен характер.
В същия принцип са изградени две негови малки платна: "Жени на балкона" и "Haute couture". И тук в "гъмженето" на предмети и фрагменти на фигури доминира преди всичко линеарното начало. Доминират овалите , които се преливат. Това не е линеарността на големите легнали фигури с ренесансов характер, все пак е линеарност, при това напрегната.
Няколко платна на Цветомир Асенов с номера от едно до шест са обединени под наименованието "Лежащи фигури". Те са съвкупност от абстрактна предметност, това са фрагменти от непознати вещи, по-често с кристаловиден характер, където след подходяща извивка е монтирана една маска, загатване за "фигурност". Те са работени във високи, но угасени минерални тоналности, или обратното- в бледи земни гами.
Асенов ни казва, че и абстракцията има проблемите въобще на живописта: разграничаване в материалните характеристики, чувство за маса, напрежение на масата, хармония на формите. Всички уроци на класическата живопис магат да бъдат открити отново у този модерен живописец.
Асенов работи в имагинерни светове, които са паралелни на нашия, но в никакъв случай не са идентични.
Ако Асенов и Буюклийски представляват началото на нова Българска метафизична школа, която все пак е подобна на италианската на Кара и на Модилиани, то Буюклийски представлява принципа на самотата, а Асенов този на бликащия в предметите живот. Животът обединява фрагменти на фигури и на фантастични предмети. Те имат едно велико общо: битието! Те са! И това е тържество на творението, по- точно на сътвореното.
Цветомир Асенов е блестящ художник с цяла сюита от платна, с разработени принципи и уточнено виждане. Не като обещание , а като реализация.
_____
Статията е написана по повод изложбата "Паралелни светове" състояла се в галерия "Студио -спектър". Първо е отпечатана в брой 259 на вестник Демокрация, а по-късно в списание Галерия, 1997г, бр.6 и в списание Изкуството в България.
В своя досегашен творчески път художникът Цветомир Асенов е изминал едно значимо разстояние на размисли, търсене и експерименти /но не и на лутане/.Принципът на неговата живопис е заявен в платното "Паралелни светове", чиято тема са губещи се и излизащи от една маса материални педмети и елементи на фигури. Това е кипяща маса, където предметното и фигурното се сливат едно с друго и произхождат едно от друго. Това съчетание е изпълнено с напрежение, фигурите и лицата са изтръгнати с усилие от гъмжащата предметност. Те представляват един отлично композиран ансамбъл, чиито основен принцип е деформацията. Деформацията у нас е по-често лошата рисунка. В деформациите на Асенов има много лирика. И ние си спомняме, че у Масон, Маргрит, Модилиани деформацията има точно лирически функции. Асенов е чужд на деформацията с експресионистичен характер.
В същия принцип са изградени две негови малки платна: "Жени на балкона" и "Haute couture". И тук в "гъмженето" на предмети и фрагменти на фигури доминира преди всичко линеарното начало. Доминират овалите , които се преливат. Това не е линеарността на големите легнали фигури с ренесансов характер, все пак е линеарност, при това напрегната.
Няколко платна на Цветомир Асенов с номера от едно до шест са обединени под наименованието "Лежащи фигури". Те са съвкупност от абстрактна предметност, това са фрагменти от непознати вещи, по-често с кристаловиден характер, където след подходяща извивка е монтирана една маска, загатване за "фигурност". Те са работени във високи, но угасени минерални тоналности, или обратното- в бледи земни гами.
Асенов ни казва, че и абстракцията има проблемите въобще на живописта: разграничаване в материалните характеристики, чувство за маса, напрежение на масата, хармония на формите. Всички уроци на класическата живопис магат да бъдат открити отново у този модерен живописец.
Асенов работи в имагинерни светове, които са паралелни на нашия, но в никакъв случай не са идентични.
Ако Асенов и Буюклийски представляват началото на нова Българска метафизична школа, която все пак е подобна на италианската на Кара и на Модилиани, то Буюклийски представлява принципа на самотата, а Асенов този на бликащия в предметите живот. Животът обединява фрагменти на фигури и на фантастични предмети. Те имат едно велико общо: битието! Те са! И това е тържество на творението, по- точно на сътвореното.
Цветомир Асенов е блестящ художник с цяла сюита от платна, с разработени принципи и уточнено виждане. Не като обещание , а като реализация.
_____
Статията е написана по повод изложбата "Паралелни светове" състояла се в галерия "Студио -спектър". Първо е отпечатана в брой 259 на вестник Демокрация, а по-късно в списание Галерия, 1997г, бр.6 и в списание Изкуството в България.
Абонамент за:
Публикации (Atom)