Докато говорим с Маги за декоративните качествата на Албицията, "Бастър" - куче, което не престава да лае, заслужи отново името си, като нахапа една от фиданките. Тези малки фиданки, от които ще израстнат здрави зелени клони и нежни листа, а накрая и розови копринени цветове, ухаещи тайствено през цялото лято. Заради тези меки като коприна, пухкави цветове, в Америка този вид се нарича Копринено дърво. А вечер и при дъжд, хилядите малки листенца свенливо се затварят към клонките: свойство, свързано с японското име на Албицията- Спящо дърво. Какво ли е накарало Маги да тръгне обратно на течението, обратно на движението на нациите, а може би и на цивилизацията: да дойде от Англия в България, в крайната къща на едно предпланинско селце? Маги чувства въпроса ми и разказва, че в Англия къщите не са на хората, а на банките. Виждам колко е щастлива със своята къща и с огромния си двор- в сравнение с английските" бекярдове", щастлива е най-вече от факта, че е неин и че всеки ден се радва на ослепителното слънце, на песента на авлигите, които сутрин я будят, както и мен междувпрочем... Все пак, тя е донесла със себе си умението да създава типичната английска градинка с билки растящи в саксии, с малки геометрични фигури изпълнени със заленчуци и пътечки от речен филц между тях. Десетината стръка високи домати са в чудесна форма, въпреки че никога не са третирани с препарати!
Откопавам две нови фиданки от моето "нърсери" за приятели, като и двамата се смеем на думата, чието основно значение е детска стая и ясли, а после и разсадник. Позволявам си да и дам съвет за малък жив плет в близост до басейна и се учудвам както и тя , че помня думата privet, английското име на Лигуструма.
Сбогуваме се като стари приятели и за сетен път се убеждавам, че истинските граници между хората се формират от степените на интелекта, а не от цветовете на някакви флаговете развявани от граница до граница...
Страхотно както винаги! Мерси:)
ОтговорИзтриване