Само за миг си представете, че съществува възможността нашия свят да е част от друг, достатъчно обширен, за да загубим знаците на ориентация в него, свят, координатите на който не са нито в миналото, нито в настоящето. Понякога попадаме в него, изненадани от видение посред бял ден, от внезапен полъх на близост към някой, който срещаме за пръв път , силует губещ се в тълпата преди да успеем да извикаме "Ако и ти мислиш, че тази среща не е случайна, то ..."
В изкуството изследването на вселените на въображението е ежедневие. Въображението -кучето водач, което разсънваме с двойно кафе или с изследването на статична форма използвайки тъмното пространство на "сепията" като негов протагонист . С такъв водач, подобен на механизма, който ни връща от дълбините на съня в нашата реалност, само след третия звън на алармата, сме в сигурни ръце: въображението е врата към паралелните светове, то изключва част от сетивата за сметка на други, по-малко развити, но притежаващи в излишък духовна мощ. Стига да не му се противопоставим със законите на гравитацията или със страховете си ограничаващи спектъра на Human Abilities.
В този миг, в който вярваме, че тези светове съществуват, песента на скритата птица ни се стува по-мелодична отвсякога, къдриците на красавиците на Ботичели, по-еротични от обикновенно , а разликата между живота и смъртта- странна измислица на посредствен философ.
Именно в този миг, в който вярваме, че сме част от друга, измислена от нас реалност, мoжем да постигнем всичко.
ОтговорИзтриванеС времето и нужната воля мигът намира естественото си продължение в състояние на духа, в което свикваме с мисълта, че паралелните светове могат да бъдат по-реални от всички други.
Споделянето на тези светове от своя страна е реална стъпка във фикционалното поле на мечтите, които придават смисъл на живота ни, на която и реалност сме избрали да принадлежи той.
Je t'aime, papa!
Възможно ли е всъщност разходката в онзи паралелен свят да е същата като разходката в "нашия свят"? Ако "нашият" е "разбираемият", а "онзи" - "неразбираемият", какво по-неразбираемо от това "разбираемото" и "неразбираемото" да са едно и също?
ОтговорИзтриванеАко разбираемото и неразбираемото не се различават,което ще рече да сме се разделили по време на раждането на две или повече същности, които да живеем различни варианти на един и същ живот, то тогава фразата "Как не ми се прави еди какво си...", означава че сме взаимносвързани и понякога извършваме дейност, която би могла да бъде полезна на наш времеви двойник... Още по-объркано би било ако сме двойници по душа, но не и физически; тогава при среща не бихме се разпознали, въпреки наличието на позитивна интуиция :)
ОтговорИзтриванеАз по-скоро бих попитала: какво по-разбираемо от това "разбираемото" и "неразбираемото" да са едно и също? Бих била спокойна, когато не разбирам, защото ще знам, че тогава небето е най-чисто. Бих се замислила ако "всичко ми е ясно", защото в такива случаи винаги се оказвам в мътни води.
ОтговорИзтриванеРеално, нереално, разбираемо, неразбираемо - всичко е едно. Никоя призма няма само една страна и никоя страна не съществува сама по себе си.
Щастлива съм, че разбудихте "кучето" ми,че открехнахте "вратата" с толкова малко думи! А сега ме извинете,чакат ме на ъгъла на този и паралелния свят! Благодаря Ви, че ме упътихте!
ОтговорИзтриване