Снимка: Гедеон, Миюки и ДейвидРазговаряме с Деси и с Максим на кафе в средновековната тишина на Шведския културен център /11, rue Payenne/: аз търся ателие, Максим имал едно, но в Дижон, Деси смята, че е израз на лош вкус отхвърлянето на новите завоевания в архитектурата, Максим ни съобщава, че навремето на Пикасо му е отказано френско гражданство. Пропуснах да отбележа, че Максим работи в Музея на Пикасо, а Деси е архитектка в бюро, което се помещава в бившето студио на Ван Донген в Монпарнас.
Ето я новината- На Пикасо му е отказано френско гражданство- може би по времето, когато ексцентризма му преминавa границите на изкустото и прелива към редовете на френските комунисти, по същото време, когато правителстото на френските десни спира червените шансони на Жан Фера, починал наскоро в Антрагес, красивия юг. Жан Фера само възпяваше комунизма, но не посети никога страните от Източна Европа.
Милият Пикасо, гений , който нищо не искаше да изпусне, който ако можеше да открадне крадеше, който беше маниакално стиснат и мнителен, който беше вулгарен и дори жесток. Този художник-комунист, едва ли е изпитвал безмерната жажда за творчество, а реалния социализъм да му предлага съсухрена полска креда и няколко тубички застояла сепия с гарнитура долнопробен терпентин, който изравнява труда на художника с този на миньора... Никакъв помен от романтичните имена Монвал, Арш, Фабиано, Кансон, имена на хартия за акварел. Да се откажеш от многообразието и от интелекта, за да можеш да властващ над посредствеността и еднообразието, ето едно подходящо мото на социализма.
Вероятно ме смятат за крадец, когато се застоявам с часове в магазина на Дюбоа, на улица Суфло, а купувам само няколко пастела, но как да обясна на мадам, моята привързаност към изобилието, към възможността за избор, към радостта от стаеното вдъхновение в полутоновете на цилиндричните късчета пастел и в грапавините на хартията за акварел...
Колебая се дали да поръчам второ кафе, тук то е безплатно, ако си вземете и сладкиш. Какво е усещането, когато всеки ден минаваш покрай картините и скулптурите на Пикасо, питам Макс, ами никакво, отговаря той и аз се съгласявам мислено с него...
Ето я новината- На Пикасо му е отказано френско гражданство- може би по времето, когато ексцентризма му преминавa границите на изкустото и прелива към редовете на френските комунисти, по същото време, когато правителстото на френските десни спира червените шансони на Жан Фера, починал наскоро в Антрагес, красивия юг. Жан Фера само възпяваше комунизма, но не посети никога страните от Източна Европа.
Милият Пикасо, гений , който нищо не искаше да изпусне, който ако можеше да открадне крадеше, който беше маниакално стиснат и мнителен, който беше вулгарен и дори жесток. Този художник-комунист, едва ли е изпитвал безмерната жажда за творчество, а реалния социализъм да му предлага съсухрена полска креда и няколко тубички застояла сепия с гарнитура долнопробен терпентин, който изравнява труда на художника с този на миньора... Никакъв помен от романтичните имена Монвал, Арш, Фабиано, Кансон, имена на хартия за акварел. Да се откажеш от многообразието и от интелекта, за да можеш да властващ над посредствеността и еднообразието, ето едно подходящо мото на социализма.
Вероятно ме смятат за крадец, когато се застоявам с часове в магазина на Дюбоа, на улица Суфло, а купувам само няколко пастела, но как да обясна на мадам, моята привързаност към изобилието, към възможността за избор, към радостта от стаеното вдъхновение в полутоновете на цилиндричните късчета пастел и в грапавините на хартията за акварел...
Колебая се дали да поръчам второ кафе, тук то е безплатно, ако си вземете и сладкиш. Какво е усещането, когато всеки ден минаваш покрай картините и скулптурите на Пикасо, питам Макс, ами никакво, отговаря той и аз се съгласявам мислено с него...
ps Прекалено критичното отношение към личността на Пикасо се дължи не толкова на временното му политическо лицемерие, колкото на сходството с негативните черти на характера, присъщи на повечето художници, вероятно неизбежни и припомнени и на мен през последния уикенд...
Няма коментари:
Публикуване на коментар