Есенен салон в Париж

Париж събира артистичния Олимп .Седмина българи защитаваха във френската столица родното изкуство.

Парижкият есенен салон променя своя облик и набира скорост. От седем години негов председател е енергичният Жан-Франсоа Ларийо. Миналата година от 2000 кандидатури са одобрени 700. Целта е да бъдат представени артисти от всички съществуващи стилове и направления в съвременното изкуство

Последната година Салона не се проведе в Гран Пале, който се ремонтира, а в аристократичния квартал "Отьой", така добре обрисуван от Марсел Пруст. Гладът да бъде открито новото, онова ново, което са търсили и преди сто години, се усеща навсякъде. А тогава, преди сто години, е било пред очите им, подписано с имената на Модилиани, Ван Гог, Сезан. При все че несъвършенството на сетивата е като че ли вечно, откривателският дух съществува и зарежда художниците с оптимизъм. Все пак неоценените навреме шедьоври днес са подслонени в красиви старинни сгради и дворци на Париж: Орсе, Соле, Лувър. Този формален реверанс на обществото не е променил правилата на оценяване; и днес истинският куратор пред входа на вечността е времето. Независимо че то не е единственият фактор, обикновено пътуването на картината към артистичния Олимп е равно на скоростта на светлината, ала с обратен знак.

В дългото почти километър хале на Салона звучи непрекъснато класическа музика, а внезапното изсвирване на полицейска свирка известява продажбата на поредния "сувенир". В дъното на Салона е разположено кафене, в което може да се поръча сангриа - червено вино с нарязани в него плодове. Едва ли има по-подходящо средство за възстановяване след дългите маршрути по парижките булеварди от този еликсир с поетично име. На чаша вино се срещаме с другите българи, чието участие в салона умножава произнасянето на звучното "бюлгари": Светлин Русев, Любен Диманов, Никола Манев, Николай Янакиев, Бойко Митков и Митко Андров и моя милост.

"Жени на балкона"/детайл/

Маршрути

Страхът на Дьолакроа, че градините на Тюйлери ще бъдат разпродадени като пустеещи земи и после ще бъдат застроени по американски маниер, се оказват напразни. Бяха разрушени халите, построени в 1851 г. от Виктор Балтар и станали символ на романтичен Париж. Днес на тяхно място е построен Форумът, търговски център с пет подземни и един надземен етаж, в прекалено американски стил, така дразнещ с тъмните си стъкла касетирани с алуминиеви колонки. Разположената срещу него величествена и спокойна катедрала Сент Йосташ, като че ли въздъхва примирено на новите времена и се радва, че малката градина между нея и форума носи имената на поети за своите алеи: Емил Бернар, Сен Джон Перс, Лорка, Арагон. Всъщност Париж е великолепен. Градът притежава стотици обособени пространства със собствено настроение Ако се разхождате в малките улички на старинния квартал "Маре" и си пожелаете величествени гледки, вземете метрото и слезте на спирка "Етоал". Няколко минути ще стоите стъписани, съзерцавайки Триумфалната арка, имайки чувството, че е прекалено близко до вас. Оттук тръгват двадесет авенюта, изберете най-обширното, най-прославеното: Елисейните полета. За неговото построяване Хаусман е разрушил няколко квартала, и то в далечния 18 в. На "Шанз-Елизе" има всичко: от скромната пекарна на Пиер, където можете да си купите топла багета почти в полунощ, до ултрамодерния магазин за парфюми. Не се притеснявайте от тъмнокожия пазач с мащабите на авенюто, той няма да ви попречи да вдъхнете колкото аромати пожелаете - и най-прочутата марка има мостра, оставена за вас. Опиянен от уханията не забелязвате, че навън те се повтарят в почти всяка жена, с която се разминавате. Вече се е свечерило и неоновият знак на Лидо проблясва отляво. Искам да видя Сена вечерта и вземам метрото до "Понт Д'алма". Гледката е удивителна! Кулата на Айфел свети в тъмно жълто, напомняйки на тотем от магазин за сувенири. От върха й три лъча са опитват да спрат мъглата, която пълзи по металния й ствол, изпращайки светлина наоколо. Съседният на мост Д'Алма фосфоресцира. Батомуш - малките туристически кораби са украсени карнавално и когато изплуват под арките на моста ви се струва, че откривате цветовете за първи път. ако се обърнете назад, бляскавият диск на Каросел ще изпълни хоризонта, а малко по-нагоре величественият Лувър крие съкровищата си в тайнствена тъмнина.

Портрет на Фернанд Оливие от Кис ван Донген

През деня, особено ако ноемврийското слънце не изглежда така студено, може да слезете по стълбите на кей "Отел дьо Вил" и да седнете на една от каменните пейки.

Сега вече нищо не ви разделя от Сена - поетичната артерия на Париж. На съседната пейка мъжът с филцова шапка и разсеян поглед над вълните, може да се окаже самият Жак Превер. Е, поне поетичният му дух... Монмартър Историята на този хълм е толкова известна, че никой не си прави труда да поставя указателни знаци към него. А в Париж мащабните карти са поставени на всяко по-голямо кръстовище и успокоителния надпис Vous ets ici върху тях ме съпътства навсякъде. Изчаквайки уличка от стълби, потънали в зеленина, попадам на малък площад с високи платанови дървета. Днес тук е толкова тихо и спокойно, колкото бурно и драматично е било, когато площадът се е наричал "Равинян". Сядам на една от пейките, които в славните години на Монмартър са служили за постаменти на импровизирани изложби на обитателите на "Бато Лавоар". Сградата, в която са живели и работили Пикасо, Ван Донген, Модилиани, Хуан Гри, Макс Жакоб, Андре Салмон и сега е непроменена. Все същият обикновен ламаринен покрив, карал Пикасо да рисува гол през летните месеци и малките капандури, на фона на които художниците взаимно са си правили портрети. Опитвам се да доловя в безмълвността на настоящето ленивите стъпки на Фернанд Оливие, любимата на Пикасо от онова време или кънтящите стихове на Макс Жакоб, но до мен достига единствено звукът на фотоапарат. Две елегантни момичета, познаващи златното покритие на този семпъл вход с надпис "Бато-Лавоар", се фотографират пред него. Моля едното от тях да ми направи снимка с моя фотоапарат, на същото място, на входа-изход на учителите ми по живопис. You are welcome, отвръща мило тя и докато светкавицата осветява мрачния днес Монмартър, дочувам ленивите стъпки на Фернанд и стиховете на Макс Жакоб:
Видение тъй странно тази вечер,
възможно е да ви е завладяло;
че ангел е пред Вас, видяхте вече,
пък то - самото ваше огледало.

Кис ван Донген
щастлива случайност Деси, която е архитект, работи в проектантско бюро, помещаващо се в някогашното ателие на Ван Донген, на улица "Анри Барбюс" в Монпарнас. Научил за моя интерес ръководителят на бюрото г-н Богарт е съгласен да посетя бившето студио и ето ме на мястото, където бе творил най-известният портретист на буржоазни дами в Париж. Една малка репродукция на негова картина е разположена високо в студиото като знак, че старият наемател може да влезе всеки момент и да продължи своята работа, работа на гений, останал верен на красотата в живописта.

Цветомир Асенов

вестник СтандАрт
Петък, 15 Март 2002