В залата на могъщият Рубенс в Лувър се промъква криминалния Ян Фабр. След цяла вечност / почти 400 години/ изкуството на неговия съгражданин от Антверп е обикновен опит за детрониране на живопистта на средните векове. Невъоръжен, само с жалкото знаме на авангарда, носещо мотото "Малко поетично насилие не е излишно", Ян се опитва да се справи с потоците обеми на веселие и на могъщество на духа на среновековието, приели да се трансформират в картини под четката на майстора Петер Паул. Tози "ангел на метаморфозата", както сам се нарича е направил гробище в залата на Рубенс и ако не внимавате може да се спънете в тези
обекти на изкуството и да получите снизходително мъмрене от охраната. Но как този тип стигна до тронната зала на Рубенс, Рембранд, Ван Ейк и Бош? "Фигаро" си задава същият въпрос: "Липсата на художествено съдържание в така наречените съвременното изкуство премахва разграничението между култура и липса на култура и ласкае егото на най-невежи в изкуството и в историята на изкуството. Но защо тази мания донесе този фарс в класическата музеи, и по-специално на Лувъра? "
С помощта на предателство от най-високо ниво, с меркантилната благословия на директор на Лувър, който за психоделичните превъплъщения на Ян /признаващ си, че изкуството го държи далеч от затвора/ е готов да превърне Лувъра в галерия за съвременно изкуство. От онова съвременно изкуство, което ни предлага неонова светеща в розово лента на лявата стена на галерията, а на дясната пулсираща в синьо. В малкия промеждутък на премигванията на нас ни идва мисълта "Сънувам ли тази глупост или я виждам реално?"
Изкуството очевидно боледува, както боледуват и художниците, които го създават. По-интересно е дали тази вече епидемия може да се излекува с нещо друго освен със стрък трева и хапче Апокалипсис?
Париж, лятото на 2008
Мария Магдалена, оцветено дърво , 16 в. Лувър
Бяха гадни, много гадни онези гумени червеи, които се плъзгаха по гробовете между картините на Рубенс... Позорно! А да не говорим за "театъра" на Фабр, не знам как въобще го програмират в Авиньон, в Тheatre de la ville и къде ли не... И ние ли сме му виновни на този господин, че има перманентни проблеми със съня?!
ОтговорИзтриванеTеорията на Фaбр е, че реагира на лицемерните крайно десни в Бeлгия, но те не ходят ня нечовешките му произведениям, които бълва- там ходят само нормални хора за да видят нещо друго освен консумативното общество, срещу което той така отчаяно се бори...
ОтговорИзтриванеМоето мнение е, че въобще "авангард" не съществува след 50-те години на 20 в. (Цецо, сещаш се страната, където се чува последното му ехо). Всичко създадено през втората половина на 20 в. е по-скоро неумел конформизъм спрямо създаденото през първата половина на същия век... Това, разбира се, е само мнение, а не някаква изкуствоведска теория... :)
ОтговорИзтриванеНе, в случая с "авангард" не се обозначава художествено течение, а нещо което се прави за пръв път. Вече се уморихме с термините, които си присвояваме и които ни прикачват. Аз си рисувах спокойно, докато един ден не разбрах, че правя "обективен структурализъм". Оттогава съм по-отговорен и си слагам шалче преди да тръгна към ателието.
ОтговорИзтриванеЦецо, шалчето може би означава "декаданс" (като "термин") в противовес на "структурализъм"... Във всеки случай, мисля, по-добре "декадент", отколкото "структуралист", да не говорим пък за "авангардист"... Даже май първото и третото са в "антиномия" (термин) ... Така или иначе, не мисля, че ще достигнеш "завидното" ниво на Ян Фабр... :))))
ОтговорИзтриване