За скулптурата



Процеса на работа върху една скулптура поразително наподобява формирането и развитието на летните бури.
От безформеното, тъмно , на места покрито със зеленикав мъх каменно парче- сляло се напълно с приглушеното небе, със сивкавите облаци и двете очакващи творческия гръм на своя създател. Понякога просветват малки светкавици изпод шумното длето, излишната маса е отстранена и вдъхновението осветява първите гладки участъци на плътта. Само хилядите , милиардите затаили дъх листа знаят, че жадувания дъжд ще ги върне към живота, че съцветията и тичинките опиянени от танца на пчелите , най-сетне ще познаят ласките на любовта, че длетото на неуморната ръка ще освободи духа на сънената фея с нежен овал на лицето от дългото робство на неизвестността. Колко радост има в творчеството. Тайствена, ревнива, нуждаеща се от нищо, освен от безвремие и анонимност, тази способност на малцина, прави щастлив и издига високо над ежедневието онзи, който се е доверил на своя талант.
Междувременно небето се е прояснило и митична светлина огрява реалността така дълбоко, че синкавите мраморни вени на нимфата започват да пулсират, а загадъчната и усмивка се отразява във влажните, пурпурни цветове на разцъфтялата Будлея.
Тези чудеса стават толкова рядко и на такива недостъпни места, че в желанието си ежедневието да не ги оскверни, Бог крие преживяването само за просветлени, а художника вече е скрил скъпоценната си нимфа в "кулата от слонова кост".

n.b. Колко невероятен е Клаус Номи, тъкмо си бях помислил, че изкуствоте е невъзможно пред публика.... http://www.youtube.com/watch?v=C_A6IR58Htg