понеделник, 2 май 2011 г.

Tanzt, tanzt sonst sind wir verloren ...*

Нищо не може да ме убеди така в безнадежноста на човешката деградация, както вида на съвременна София. Отдавна е известно, още преди японския архитект Йоши Ямазаки да установи, че в България няма нито един свой колега. . Разбира се, не става дума за строители, чертожници, а за творец, който поставя изкуството пред строителството и има свой собствен стил. Тъй като архитектурата е колективно дело, проблясъците на изкуство бързо се давят в блатото на невежеството и бутафорията. Жилища и офиси, офиси и жилища. Ще ви дам пример с Casa Milà на Гауди. Наречена е Ла Педрера / Кариерата/, тъй като гениалния архитект е обречен приживе на подигравки и неразбиране. Сега тълпите пред сградата са нескончаеми. Те се наслаждават на трансформацията на морски вълни в жилищна сграда. Дори в една единствена колона , Гауди изобразява движението на морето от спокойно състояние-в основата и, до бурна спирала по време на буря, там където колоната достига тавана. Първите желаещи да закупят жилища в сградата били стъписани от необикновените обеми и мебели на апартаментите. Гауди е изпреварил времето с някакви си стотина години /времето за безпристрастна оценка, не че сега има някой подобен на него/. У нас никой не иска да изпреварва времето-ние сме екзистенциалисти, живеем във времето и то живее в нас. Наскоро неволно станах свидетел на разговор между строители-архитекти в едно кафене. Те обсъждаха цял час финансови проблеми, от съседната маса долитаха високопарни фрази като обществена комисия, едри капитали, банково финансиране и нито дума, нито дума за Изкуството, т.е. за Архитектурата!
Същото е състоянието и на българското кино. "Трябва да правим филми, успяхме да намерим средства, поредния български филм е факт!" Един момент- за истинското кино е необходим сценарий или пък гениален режисьор, на който му трябва само едно хубаво момиче и пистолет/ Годар/. Кое от двете условия може да се открие в България? Във всеки случай решението едва ли ще дойде от средите на кинодинозаврите. Те се изкушават и да преподават своята смешна естетическа идеология , обременена от комунистическа диктатура, цензура и автоцензура и интереси, които се движат от сутрешните новини до вечерните. Никой не остава буден през нощта, когато философията на вселената помита с облекчение жалкото ни съществуване...Филмите на тези професори само могат да ви докарат до инфаркт. Киното има способността да концентрира огромна енергия и ако тя е зловеща, въздействието и очевидно предизвиква и здравословни проблеми на публиката.
Наскоро усетихме вкуса на сълзите с филма на Вендерс за Пина Бауш: изкуството създадено с любов вълнува , а професионализма изсушава сърцето...
С каква любов Пина Бауш се отнасяше към всеки детайл на своя живот-изкуство!Възрастовия състав на балетната и трупа е така разнообразен, че не остава съмнение- танца не е приоритет на прима балерини, на мерки и теглилки, той прониква във всяко същество, което е озарено от творчески дух. Осемдесет цигари на ден и всеки ден на работа- така достига до съвършенство Пина, дори във Вупертал, Германия.
Мили хора на изкуството, забравете правилата, когато започвате да творите. Търсете вашето собствено изкуство- дълбочината на вашата същност ще ви подскаже как да го направите. Моне е открил, че водните лилии са неговото призвание, вашето могат да бъдат сребърните следи на охлюва върху пътеката на зазоряване. Ако не откриете вашето изкуство, сте обречени на доживотни второстепенни роли. Ако ви трябва фарт , ще откриете фарта, ако нямате подходящ цвят , ще го създадете. Всеки има право да открива, да търси , да поставя своето начало. Мечтайте, мечтайте, иначе сме загубени...



*Танцувайте, танцувайте, иначе сме загубени
/реплика от филма “Пина” на Вим Вендерс/

4 коментара:

  1. Вдъхновяващ текст, мерси! Започвам да търся това, което не съм открила и поставям началото на Chapitre II. R.

    ОтговорИзтриване
  2. Архитектите у нас са в рамка. Постоянно съблюдават дали няма да са извън шаблона, дали са спазили ценните напътствия на професорите. Не е ли време да заменим нормата с вдъхновение, господа архитекти?! Необясним е и факта защо архитектите в България не обичат художниците. Мисля, че една картина ще е единствено в полза на бледите им архитектурни идеи.
    Може би е ясно, че съм разочарована от архитектие по нашите ширини. Много се надявам разочарованието ми да е временно...

    Рене В.

    ОтговорИзтриване
  3. Рали, успех със Chapitre II !!!!
    Рене, арх-те не харесват художниците, защото ако има картини на стената, всеки ще пита "Кой е художника", а не "Кой е архитекта?" :)

    ОтговорИзтриване
  4. Така е, самонадеяност,ретроградно мислене и скромен талант лъха от повечето "хора на изкуството" в България...мисля си обаче, че има кой да се замисли над написаното и особено над последния параграф...за себе си поне съм сигурна :)

    Петя

    ОтговорИзтриване