понеделник, 11 април 2011 г.

Постмладежка възраст

Според Фройд , двата инстинкта , които определят живота ни са тези на любовта и на стремежа към смъртта. За да продължа разсъжденията си , съм принуден да използвам нова или малко употребявана дума, тъй като подобните на нея обозначаващи един пълноценен, спокоен и философски период от живота на човек, въобще не ме удовлетворяват. Думата е постмладежка възраст*- заемка, която направих от постмодерното изкуство, аналог, който ми хрумна днес , когато една галеристка раздели неволно картините ми на млади и стари. Естествено тъкмо обратната версия е по-логична: "старите" ми картини са направени по време на моята младост, начална опитност с толкова много енергия, че само необходимостта от нови материали или ежедневните срещи с приятели вечер ме разделяха от статива. Тези "стари" картини се раждаха толкова бързо, че четките ми не се нуждаеха от сапун и вода, тъй като непрекъснато бяха в употреба. Диалектиката подсказва, че точно "старите" картини са повече "млади" от онези, които създавам днес- в постмладежката си възраст! По правило , в младите хора съществува неприкрита боязън от старото- за тях то олицетворява тайственото, съмнително ценното и дори архетипното-всъщност то достига с безкрайните си лиани чак до дъното на кладенеца, където плува формулата на нашия произход. И тъй като произхода и раждането са в пряка корелация със старостта и със смъртта, символите и знаците за нещо вехто или архаично удря камбаната за най-голямото противоречие в природата: необяснимото и неизбежното превръщане на младостта в старост. Ако някога се разбунтувам , ще бъде срещу този парадокс. По какви причини детето престава да бъде дете, а уханния мирис на диви теменужките, превзели вече цялата ни градина отстъпва на изсушените през лятото треви? По какви причини Златната птица , която цяло лято ме буди от клоните на дъба, някоя пролет няма да долети, тъй като поради липса на сили не е издържала полета си от Мадагаскар? Очевидно силата на природата надхвъря възможността ми за съпротива, макар аз самия да съм част от нея... Оказва се, че в постмладежката възраст трябва да се борим и с друг парадокс. Инстинкта ни за любов трябва да става все по-могъщ , за да преодолее другия, който нощем тайно се прокрадва в сънищата и ни изкушава с далечни царства и с нови животи. Направих скици на Ерос и на Танатос и после размених имената им. Те си приличаха като близнаци...

Няма коментари:

Публикуване на коментар