Великани ме учат да пея. Учудващо за мен, може би поради респекта от високия им ръст, усвоявам песента, която е само припев. Накрая, с характерния за сънищата магичен похват песента се оказва картина. Достатъчно е да обходя патиниралата рамка на картината с поглед и музиката зазвучава. Не съм запомнил картината, както и хиляди други, които сънувам. Насън се ограничавам да ги гледам, тъй като смятам, че те са на друг автор. Знам че са родени от моето въображение, но насън рядко споря със себе си.
После сънят забързва и се сменя с по-малки сънища, а сетне и с банализираното утро...
Наистина , само част от нещата успявам да оправдая.Дано се подобря, и аз искам да се размърдат .
ОтговорИзтриванеОт няколко дни насам упорито натискам главата си във възглавницата сутрин, стараейки се да се върна в света на сънищата. И успявам! Връщам съня си отново и отново, докато на слънцето не му дотегне да ме чака и не започне да пече право в лицето ми. Какво да ги правиш - ревнивци :) Пожелавам ти да се върнеш там, където музика и картина са едно и да не се ядосваш прекалено на досадното утро. И то понякога заслужава внимание :))
ОтговорИзтриванеТоми, прекрасен сюрреален сън! :))
ОтговорИзтриванеХареса ми!