петък, 2 октомври 2009 г.

Филмови герои


На Рали








Не ви ли се е случвало понякога да искате да бъдете филмови герои. Не ви ли е изкушавала, поне за миг, ролята на онзи тип с килнатата назад шапка - не сте ли си пожелавали неговата усмивка, неговото чувство за хумор и дори неговата приятелка? Блестяща както винаги, и по правило звезда от Холивуд. Да бъдете за миг на негово място, да слизанете надолу по Шанз-Елизе и да заговорите съвсем непринудено момичето, което предлага Ню Йорк Хералд трибюн, а после вместо него да му предложите да ви придружи до Рим и да си прекарате една прекрасна седмица с неговите остроумия и с неговата цигара в уста? Или пък с нейната лекота на поведение и с нейната чаровна усмивка...
Но вие съшо слизате по Шанз-Елизе и отивате към Конкорд, само че никой не ви снима, пред вас няма фарт, който ви плъзга към върховете на славата и ви прави път в разнородната тълпа , заради която избягвате този красив булевард. Вие също срещате изненадания и очакващ поглед на момичето, с което се разминавате на кръстовището на улиците Суфло и Сент- Жак.

Тя е дори още по-красива и прилича на изплашена сърна в този каменен квартал , лишен от зеленина и влюбен в своята "латинска" история... Ако я запитате с началните думи на чеховата Чайка, защо е облечена в черно и тя ви отговори, че скърби за своя живот, тогава би се получила една чудесна любовна история. Да, но в този момент никой не ви снима и няма кой да ви подаде репликите, така че вие продължавате самотен надолу, към Сент Жермен, а тя влиза в книжарницата с много албуми.
Зашо ни е трудно да живеем без сценарий, без увереността на режисьора, без режисьорската книга, в която е описана всяка наша стъпка и всеки наш жест.


Или пък онзи младеж с белия шлифер, криещ се зад Льо Монд е вечно недоволния сценарист, мъжа с телефона е режисьора, който иска да смени актьора на главната роля, а есенните листа, нападали през нощта са прикрили следите от релсите на фарта в парка Шоази.


Имаме шанс, тъси се актьор /актриса/ за главната роля...

2 коментара:

  1. Но г-н Асенов, откъде имате оргиналната версия на този кадър от A bout de souffle?!
    Мерси много, много за това прекрасно есе, в което разпознавам полутоновете на есенното настроение в Париж, на моите любими разходки тук, които дълго могат да ме пренасят в различни филми, настроения, времена, без да усещам как безпричинно започвам да се усмихвам на букинистите например... Хубавото е, че те също са филмови герои по свой начин,разполагащи с доста добри сценарии във вълшебните си кутии:)
    Поздрав от мен : http://www.youtube.com/watch?v=qhHsBko_akc

    ОтговорИзтриване
  2. Мила Раличка, мога ли да ви наричам така?
    През едно хладно парижко лято, през няколко години има такива, опитвах да се стопля в едно кафе на Сент Жермен, като че ли в Кафе де фльор. Трябва да е било 1958. На съседната маса двама души спореха, явно любовта не им беше достатъчна. Мъжът каза малко високо Имам и резервен вариант, после и двамата тръгнаха. Една снимка падна до моя стол, наведох се и я взех, но когато се опитах да ги извикам бяха твърде далече. Не можех да ги сбъркам дори в гръб: Жан-Люк Годар и Жан Сиберг... Оттогава пазя този резервен вариант на Жан Люк за актьорите на "До последен дъх".

    ОтговорИзтриване